fbpx

Опасности в питейна вода

Качество на питейната вода

Водата, която достига до нашия дом, обикновено идва или от повърхностна вода (вода, която идва от малки реки, потоци или езера) или подземни води . Около 80% от чешмяната вода в България идва от езера, реки или други източници на повърхността. Подземни водоизточници и общински кладенци осигуряват около 20%, а останалите са от частни кладенци. Повечето хора мислят, че получават чиста, безопасна и здравословна питейна вода. За съжаление, това не винаги е така. В зависимост от оригиналния източник на питейна вода и други фактори, в него могат да попаднат различни примеси.

Инфекциозните заболявания, причинени от болестотворни бактерии, вируси и паразити (например, протозои и хелминти), са най-често срещаните и широко разпространени здравни рискове, свързани с питейната вода. Най-преобладаващото водно заболяване, ДИЯРИЯТА, има годишна честота от 4,6 милиарда епизода и причинява 2,2 милиона смъртни случая всяка година. Източниците на повечето от тези патогенни (болестотворни) микроорганизми са замърсените с животински или човешки фекалии питейни води. Освен това, в нея има и химически вещества, които, без рискове за здравето, но поради технически причини, са нежелани от доставчика на вода над определени нива.

Микроорганизмите: най-често срещаните и широко разпространени патогени. Без микроорганизми животът би бил невъзможен. Микроорганизми като колиформните бактерии са абсолютно необходими за добрата функция на червата на хората и животните. Въпреки това, бактерии не трябва да попадат в питейната вода и могат да заразят уязвими хора. Също така могат да попаднат в тялото чрез заразени храни и напитки. Болестотворните бактерии, които причиняват диария, напускат тялото с фекалиите и след това се предават на човека. Това е фекално – оралният механизъм. За патогени, предавани по фекално-орален път, питейната вода е само средство за предаване. Има няколко различни варианта на фекално-орално предаване на болестта, чрез замърсяване на водата. Те включват замърсяване на водосборите на питейната вода, (например чрез човешки или животински фекалии), замърсена вода в рамките на водоразпределителната система, (например течащи тръби или остаряла инфраструктура) или замърсена вода в домакинствата, в резултат на нехигенично съхраняване.

1 грам фекалии може да съдържа
10 милиона вируси
1 милион бактерии
1,000 паразитни кисти
100 паразитни яйца

Следователно, за да се избегне замърсяването на питейната вода, са необходими адекватни мерки за пречистване на водата – от източника на водохващане, до потребителя. Хигиенната обработка на водата на всички етапи от водоснабдяването и личната хигиена (редовно измиване на ръцете) са мерки от съществено значение за минимизиране на рисковете за здравето, свързани с водата.

Някои микроорганизми растат естествено в тръбите на водопроводната мрежа и могат да създадат проблем, когато достигнат много голям брой (например Legionella).

ПричинаБолест
Бактериална инфекцияДиария, Тиф, Холера, Ботулизъм, Дизентерия, Легионелоза
Вирусни инфекцииХепатит А и Е (жълтеница), Полиомиелит
Протозоа инфекцииАмебна дизентериа, Криптоспоридиаза, Гардиаза

За разлика от някои други бактерии, вируси и паразити, Eschericha coli или фекални стрептококи доста лесно се анализират. Присъствието им във водата е индикатор за скорошно фекално замърсяване.

ЕШЕРИХИЯ КОЛИ

E. Coli) 90% от фекалните колиформи са видове от типа Ешерихия коли (E. Coli). Този вид бактерия живее в дебелото черво на топлокръвните животни и е необходимо за правилното храносмилане на храната, но извън дебелото черво може да причини някои инфекции. Бактерията Ешерихия коли е широко разпространена в природата, но присъствието й във водата е признак на фекално замърсяване. Ешерихия коли е най-честият причинител на инфекции на пикочните пътища, но също така може да причини и много други заболявания като пневмония, менингит, диария, както и много други. Съществуват много видове (серотипове) Ешерихия коли с различни свойства. За пример – Ешерихия коли щам O157:H7 освобождава мощен токсин, водещ до тежка, кървава диария и коремни спазми и при деца може да предизвика хемолитично-уремичен синдром, понякога с фатален изход. В Канада, 2000 г., вода, заразена с Е. Коли о157: Н7, води до засягането на повече от 1500 души и 10 смъртни случая. Извън стомашно-чревният тракт най-честите клинични инфекции, които могат да причинят тези бактерии, са инфекции на уретрата, бактериален ендокардит, менингит и заболявания на дебелото черво.

Clostridia perfringens

Clostridia perfringens са грам-положителни, пръчковидни, анаеробни, образуващи спори, бактерии. Те се срещат в почвата, стомашно-чревния тракт на човека и други гръбначни животни. За разлика от посочените вече и лесно откриваеми E.Coli, C. Perfringens са в състояние да преживяват в спящ период, тъй като изграждат дълготрайни спори. Особено застрашени от замърсяване с тези бактерии са повърхностните води и вододайните зони с интензивна паша на животни. Спорите на C. perfringens са изключително резистентни на третиране с хлор.

Замърсяване на водата с Legionella


Бактерията Legionella pneumophila била определена през 1977г. като причина за тежък случай на епидемия от пневмония в конгресен център в САЩ. Тази бактерия се свързва със случаи на Легионелоза, които се свързват със слабо поддържани изкуствени водни системи, специално в охлаждащи кули, климатици, топли и студени системи (душове) и водовъртежи. Legionella може да се разпространява от аерозоли и инфекциите могат да се причинят чрез вдишване на водни пръски или мъгли. Бактерията се среща във водни среди, но изкуствените такива понякога предоставят условия за нейния растеж. Бактерията образува колонии във водните системи при температури от 20 до 59 градуса целзий (оптимална температура – 35 градуса).

Питейната вода трябва да е напълно освободена /чиста/ от всякакви микроорганизми и паразити, както и от всякакви вещества, които по количество или концентрация представляват потенциална опасност за човешкото здраве. Появата на фекалните бактерии Escherichia Coli и ентерококи трябва да бъде нулева в 100 мл вода за пиене.

Химически замърсители в питейната вода


Качеството на питейната вода може да бъде повлияно от няколко различни източника: – В зависимост от оригиналния източник на питейна вода, тя може да съдържа различни неорганични вещества

Питейната вода може да бъде замърсена и от контакт с материали от водопроводната мрежа – например от метални, азбестови тръби.

Нитрати (NO3-)

Нитратите (NO3 – ) са съединения на азота, които се намират в почвата. Обикновено растенията поемат нитратите, но валежите или напояването могат да ги отмият благодарение на голямата им подвижност в подпочвената вода. Нитратите в питейната вода могат да утежнят болестта „Синьо бебе” (Methaemoglobinaemia), превръщайки се в нитрити в тялото. В такъв случай последните реагират с хемоглобина в червените кръвни клетки и се образува метахемоглобин, засягащ способността на кръвта да доставя кислород Бебетата на възраст под 3 месеца са рискова група. Приемът на чай или друга храна, приготвени с вода, богата на нитрати, може да засегне бебето така, че да не получи достатъчно кислород и да посинее. Тази болест може да бъде смъртоносна или да увреди мозъка или нервите на детето. Когато загрявате тези вещества във врящата вода, нитратите се превръщат в нитрозамини – канцерогенни азотни съединения.

Левкемия, рак на дебелото черво, рак на хранопровода, проблеми с пикочния мехур и яйчниците – това са само някои от последиците при постоянното приемане на нитрозамини.

ХимикалИзточникРиск за здравето
НитратЗемеделие/дъждовна водазаболяване Синьо бебе и метхемоглобинемия
ПестицидиЗемеделиеКанцерогенен, мутагенен ефект, влияние върху нервната система
Петролни продуктиДепа за отпадъци, течовеКанцерогенен
АрсенГеогенни фактори /почва/Кожни заболявания, канцерогенен
ФлуорГеогенни факториЗаболявания на костите и зъбите
Желязо и манганГеогенни факториСъмнения за връзка със заболявания на нервната система
МедМедни тръбиУвреждания на черния дроб
ОловоОловни тръбиВлияние върху нервната система
АзбестАзбесто-циментови тръбиПовишен риск от развитие на доброкачествени чревни полипи

Пестициди

Пестицидите представляват рисков фактор на всички места с интензивно земеделие, където питейната вода се добива от подземни източници или където речните води са замърсени от пестициди. За много от тези вещества се предполага, че са канцерогени, мутагени и/или свързани с хормонални смущения. Други отбелязват, че токсините имат склонност да се акумулират в мастната тъкан на тялото, а гърдите са съставени главно от мастна тъкан.

Флуорид (F)


Появата на флуорид в подземните води в повечето случаи има геогенен произход, но също така може да бъде причинено от минно дело или индустриално замърсяване. От една страна флуоридът е до някаква степен съществен за развитието на здрави кости и зъби, но от друга, дългосрочният увеличен прием на флуорид чрез водата или други източници може да доведе до тежки проблеми със зъбите и костите.

Флуорозата представлява поява на петна върху зъбите, които варират от кафяви до бели и са съпроводени с разрушаване на емайла.


 Метали


Металите са елементи, които се срещат естествено в природата, в геоложките форми. Някои метали са съществени за живота и са достъпни в нашата храна и вода. От друга страна питейната вода може да съдържа метали в определени количества, които причиняват здравен риск.

– Някои тежки метали като плутоний и олово не са съществени за живота и могат да причинят тежки болести. Тези метали не са желани в питейната вода.

Медта е друг тежък метал, който е жизненоважен, но в големи концентрации е токсичен. Първичните източници на мед в питейната вода са корозиращи тръби и месинговите компоненти на домакинските тръбопроводни системи. Количеството на мед в питейната вода също зависи от твърдостта и pH на водата, от това колко време водата е престояла в тръбите, степента на износване на тръбите, киселинността на водата и нейната температура. Индикатори за повишени нива на мед включват метален вкус или сини или синьо – зелени петна по мивката или по В и К арматурата. Максимално допустимата концентрация на мед в питейната вода е 2 mg/l .

-Други леки (алкални) метали като калций и магнезий са жизненоважни и желани в питейната вода, но в големи концентрации техните соли са пагубни за всички уреди работещи с вода, натрупвайки се в тях.Твърдата вода изисква използването на повече детергенти /сапуни за почистване.

Арсен (As) Замърсяване на подземните води с арсен се среща в много страни. То най-често настъпва по естествен начин в дълбоките слоеве на подземната вода. Един от най – известните случаи на мащабно натравяне на милиони хора, консумирали замърсена с арсен вода е в Индия. Освен естественото присъствие на арсен в подземните води е възможно замърсяването им с As, когато са в близост до мини. Арсенът и неговите съединения са отровни и канцерогенни. Населението в райони, където има твърде голяма концентрация на арсен в питейната вода, е застрашено от кожни болести и увеличение на случаите на ракови заболявания. Пределно допустимата концентрация на арсен в питейната вода е 10 µg/l.

Кадмий (Cd) Източници на кадмий биха могли да бъдат корозията на поцинковани тръби, ерозия на естествени отлагания, изпускане от металургични заводи, отпадъци от батерии и бои. Възможността за замърсяване на водата, причинено от поцинковани тръби, и освобождаването на кадмий в питейната вода зависи от материала на тръбите.

Повечето показатели, които водят до здравни рискове не са видими, нямат цвят или миризма. Следователно само подробни изследвания на водата от източника и на питейната вода, консумирана от хората, могат да дадат информация за качеството. Ако има превишение на веществата със здравен риск, потребителят трябва да бъде информиран и посъветван да вземе подходящите превантивни мерки. Директивата на ЕС отбелязва, че резултатите от изследванията трябва да бъдат достъпни до обществото. Водното дружество е отговорно за качеството на водата до водомера на свързаното домакинство. Водата не трябва да съдържа патогени, стойностите на показателите от Директивата за питейни води трябва да отговарят на изискванията, доставяната вода не трябва да има корозивни свойства и качеството и трябва да бъде наблюдавано периодично в зависимост от количеството доставена питейна вода.